Градове

Църквата, която беше музей

След над 10 години съдебни спорове храмът "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско отново е собственост на Неврокопската епархия

Малката църква в Добърско е под защитата на ЮНЕСКО

Мария Иванова

Малката църква в Добърско е под защитата на ЮНЕСКО © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Знаете ли, че 100-те национални туристически обекта всъщност са 223 (и броят им непрекъснато нараства)? От създаването си през 1966 г. списъкът преминава няколко редакции, най-съществената от които се случва след 10 ноември 1989 г. Тогава от групата исторически, природни и културни забележителности отпадат свързани с комунистическия строй музеи, партизански лагери и индустриални комплекси (като "Кремиковци" и ТЕЦ "Марица-изток"), както и вписаната под номер 100 възможност да посетите образцово ТКЗС по свой избор. А сред новите обекти, които влизат в списъка на тяхно място, е и малката църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в разложкото село Добърско.

Официално датирана от 1614 г., а според някои недоказани хипотези вероятно построена пет века по-рано, тя е единствената в България, която носи имената на двамата светци. Това, което я отличава в още по-голяма степен обаче, са богатите стенописи, които покриват почти всеки сантиметър от вътрешността й (сред които и станалото популярно като "Исус в ракета" изображение на сцената Преображение Господне), както и зиданият иконостас с два входа и рядко срещаните по българските земи изображения на дванайсетте апостоли в цял ръст. Още през 1977 г. той е обявен за паметник на културата (или според новата терминология от 2009 г. - недвижима културна ценност) от национално значение. А самата църква, макар и да не е част от списъка с обекти на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в страната, се намира под защитата на международната организация.

Именно статутът на иконостаса като паметник на културата се оказва в основата на над десетгодишен съдебен спор за собствеността на храма, който приключи едва тази пролет в полза на Българската православна църква (БПЦ).

Църква или музей

Историята започва през 2004 г. когато имотът с площ от 1100 кв.м и построеният в него храм е актуван като публична държавна собственост и преминава във владение на Министерството на културата, като остава само с музейни функции. Извършването на богослужения е прекратено, а храмовите свещници са изнесени в преддверието, като идеята е по този начин да се съхранят ценните стенописи. Според заповед на министъра на културата от края на 2007 г. изключения се допускат за Коледа, Великден, Гергьовден, храмовия празник Тодоровден и Богоявление, което хората в селото наричат Водици и когато отбелязват и празника на Добърско. Всъщност и преди това църквата почти не се ползва за обредни цели - редовни богослужения в нея са извършвани до 1950-1952 г., след което на практика е изоставена, а местните хора се черкуват само в по-новия храм "Сретение Господне", построен през 1860 г.

Двадесет години по-късно в църквата "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" започват финансирани от държавата реставрационни дейности, които продължават около пет години (1973-1978). Това е и моментът, когато впечатляващите иконописи всъщност отново виждат бял свят - преди това в продължение на столетия те остават скрити под дебел слой сажди, наслоени от горелите през вековете свещи в храма. Този слой изиграва ролята на печат, който запазва ярките цветове дори и в периода, когато сградата е била превърната в хамам през XIX в. От ключово значение за съхранението на старината се оказва и архитектурното изпълнение на сградата - тя е построена със специални кухини в стените, които създават естествена вентилационна система и поддържат температурата в помещението над нулата дори и през зимата, въпреки че малките прозорци на сградата са винаги отворени.

По време на тези реставрационни дейности става факт и вписването на иконостаса като паметник на културата. Използвайки този статут, през 2004 г. държавата поема собствеността над храма, а в края на 2007 г. сградата и дворното място са предадени за управление на Националния исторически музей (НИМ) и от началото 2008 г. църквата функционира като негов филиал. По данни на НИМ през последните няколко години обектът се посещава от над 35 хил. души годишно.

Междувременно обаче Неврокопската епархия се опитва да си върне владението над храма. Митрополията твърди, че тя е придобила имота по давност, която е изтекла още преди реставрационните дейности през 70-те. А тъй като той не е бил нито отчуждаван от държавата, нито обявен за паметник на културата със съответен акт на ресорното министерство, то актуването като държавна собственост е извършено без законово основание.

В началото Разложкият районен съд постанови, че църквата е паметник на културата с национално значение. След обжалване окръжните съдии в Благоевград отмениха решението на долната инстанция и върнаха храма на митрополията. В мотивите си те откроиха като съществен именно факта, че в списъка на паметниците на културата е включен само иконостасът, но не и целият имот и сграда. Този момент е важен, защото според закона за държавната собственост са само паметниците на културата, които са били открити при археологически разкопки, а останалите могат да бъдат частна собственост на физически или юридически лица.

Така спорът се премести във Върховния касационен съд (ВКС). Междувременно в началото на декември 2018 г. по предложение на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), одобрено от Министерството на културата, на добърската църква беше предоставен статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност от Средновековието с категория "национално наследство". Това обаче не помогна на държавата да запази собствеността над храма. На 20 декември ВКС се произнесе в полза на БПЦ и постанови владението на храма да бъде предадено от НИМ на Неврокопската епархия, като се запази установеният от НИНКН режим за опазване на храма.

"Обстоятелството, че един имот или част от имот е обявен за паметник на културата с национално значение по предвидения в закона ред, не го прави автоматично държавна собственост, а оттук не може да му се придаде и статут на публична държавна собственост", посочват в мотивите си върховните съдии. "Придаването на сградата на православния храм на статут на музей е недопустимо поради ограничения достъп за посетители (въвеждане на входна такса) и поради невъзможността да се следи за спазването на ограничението за допускане на жени в олтара", се казва още в решението на ВКС.

Да служиш или не

Фактическото предаване на собствеността се случи в началото на май 2019 г., като беше съпътствано с няколко дни, в които църквата остана затворена за посетители, както и с известно напрежение и дори закани за протести от страна на местните хора. Причината беше липсата на информация как ще се стопанисва занапред храмът и как ще бъде уреден достъпът на посетители в него.

Тогава от епархията архиерейският наместник отец Янко Русков съобщи, че в църквата ще се служи на храмовия празник и при други особени случаи. Той коментира още, че вероятно ще бъде запазена минимална такса за вход на посетителите от 2 лв. - в сравнение с дотогавашните 5 лв. за вход на възрастни с включена беседа и 4 лв. без беседа.

Запитването на "Капитал" за среща с представител на епархията, който да разкаже за плановете по отношение на бъдещето на храма, както и молбата за разрешение да направим снимки на вътрешността му останаха без отговор.

В момента за църквата се грижат две местни жени, назначени от митрополията. По думите им обаче не се предвиждат богослужения. Иначе входът е безплатен, а желаещите да подкрепят съхраняването на храма могат да го направят в поставената кутия за дарения.